Блогът на д-р Герев

Усиленото сльнцегреене през последната седмица, което е нетипично за това време на годината засили оплакванията от обща отпадналост у много хора. Причина за това е така наречената пролетна умора. Това е биологичен феномен, които е свьрзан с промяна в циркадния ритьм на сезоните и се дьлжи на увеличението на светлината през денонощието. Когато сльнцето огрява очите на човек по химичен пьт се увеличава количеството на Серотонин в кората на мозька. Реакцията на човек е лесна уморяемост, мьрзел, сьнливост, понякога апатия или затруднена концентрация. Тези симптоми са преходни и отзвучават след седмица .Така психиката се настройва за настьпващото лято. Много хора обаче , които приемат антидепресанти, започват да се чувстват зле през тази седмица. Причина за това е серотониновия синдром. Той се провокира от високите нива на серотонин предизвикани  от засиленото слънцегреене и от приемането на антидепресанти  едновременно. Много хора си мислят, че колкото повече серотонин има човек, толкова по- щастлив е той- все пак серотонин е хормонът на щастието. Това схващане е погрешно и се опровергава от практиката. Човек се ражда с генетично определено ниво на серотонин, което варира в тесни граници. И високото и ниското ниво носят дисконфорт. По-опасно за живота и здравето е високото серотониново ниво. Симптомите- главоболие, световъртеж ,гадене, сухота в устатата, изпотяване, крампи, сърцебиене до аритмия, страх, тревожност , безсъние и безапетитие са основни при отравянето със серотонин. Ето защо при наличие на такива проблеми съветвам да спрете приема на антидепресанти и да се “пазите” от слънцето. Ако проблема не отшуми за няколко дни потърсете мнението на специалист.

Стана практика междусъседски конфликти да завършват фатално. При анализ на психологическата ситуация става ясно , че проблемите са трупани с години. Страните обикновено така покачват напрежението помежду си, че една искра агресивност е достатъчна да предизвика психологичен взрив. Звучи банално, но отново бивш служител на органите на реда , със законно притежавано оръжие убива свой съсед при поредна свада. Всички в момента съчувстваме на жертвата и укоряваме насилника - убиец. Критика обаче търпи цялото ни общество , защото позволи на агресорите да контролират живота ни. Агресията е навсякъде и стана част от ежедневието ни. Няма да спра да повтарям, че всеки психопат си мисли , че е гениален, а не може да осъзнае колко е елементарен и предсказуем. Всичко това можеше да предотврати една смърт и един затворник, който ще излежи присъдата си още по-озлобен към обществото от сега. Когато имате вербален или физически тормоз от психопат с оръжие е редно да подадете писмена жалба в прокуратурата. Тя защитава гражданския интерес и този на държавата. Устните оплаквания в полицията вижда се не дават резултат. Оповестяването на факти около агресора в медиите очевидно  са с негативен резултат. В тези случаи вината е обща и на жертвата и на агресора-парадокс но факт! Ако жертвата разбираше поне малко от психологията на психопата, не би се стигнало до този фатален край. Психопата обича да контролира ситуацията и да подчинява околните на волята си. Постига го с вербална или физическа агресия, дори с оръжие. Той е душевен и физически терорист! Реакцията на отпор срещу него в кризисни ситуации е равносилна на смърт. Дори въоръжени полицаи да му бяха насреща, той щеше да убие и тях защото е под въздействие на агресивен афективен импулс. Ето защо в тези ситуации правилния подход е да се намали спешно напрежението. Тук си проличават уменията на психолога- да направиш кризисна интервенция и да спасиш собствения си живот от пряката заплаха - психопат с оръжие. Сега е късно, както за единия, така и за другия. Остават коментарите ПОСТ ФАКТУМ!

От вчера Пост Травматичното Стресово Разстройство има нова разновидност и тя е Пост Земетръсно Стресово Разстройство.Тази нова разновидност на стреса трябва да бъде включена в международната класификация на психичните разстройства. Причина за това е мащабността на проблема както и прогнозите за неговата продължителност. Ефектът върху психиката при едно земетресение без разрушения е един а при система от трусове с разрушения и прогнозна продължителност от една година е съвсем друг. Стресовият фактор- земетресението  ще тормози психиката на потърпевшите цял живот. Практиката показва, че стресовото състояние има две фази-остра и хронична. Острата фаза  е с продължителност до една година от стресовото събитие. Тя включва силен страх и постоянно тревожно очакване земята да се разлюлее. Тези психични симптоми са придружени от световъртеж, сърцебиене,  моряшка-нестабилна- походка и чувството, че земята постоянно се тресе и човек “потъва” в нея. В повечето случаи при по-емоционално чувствителните хора, острата фаза може да продължи  и няколко години. Хроничната фаза на Пост Земетръсното Стресово Разстройство продължава цял живот. Тя е свързана със способността на психиката ни да помни и “възпроизвежда” стресови събития. Това е моделът на съпреживяване или фийд бек. Той е свързан със спомена за силната стресоваситуация и с евентуалната загуба на близки хора и дом. Практиката показва, че дори споменаване дума или обект, свързан с психотревмата , може да активира стресовата реакция във вида, в който е била реакцията на човек в острата фаза. Всички хора, които по някакъв начин са се докоснали до тези трагични събития- потърпевши, техни близки, спасители, отразяващи събитията ще бъдат “покосени” от стресовия синдром, а той ще остави дълбока психологична и неизлечима рана за цял живот!

Социалните мрежи  имат както отрицателен ефект върху обществото- там спокойно можеш да бъдеш измамен, но могат и да спасят човешки живот. Във виртуалното пространство всеки може да се представи измамно. Това е благоприятна почва за мошеници и крадци, които благодарение на манипулаторските си качества успяват да омаят най-често самотни хора и да ги принудят да следват волята им. Най- тъжното е, че хората почти масово живеят самотно и това ги лишава от емоционален живот и им създава емоционална зависимост. Така на фона на емоционално-нивелираното ежедневие се появява измамник- мъж или жена и обещава емоции но срещу пари. Поради описаната зависимост към емоции от всякакъв тип жертвите са  склонни да ги получат на всяка цена. Следват само обещания  и разбира се нови суми, които трябва да платите, за да ги получите. Така неусетно ставате поредната жертва на емоционалната мафия. След като отрезвеете и разберете лъжливата виртуална реалност се чувствате употребени и нечистоплътно ограбени финансово а емоционално  водени за носа. Така се стига до импулс-да си сложите край на живота- в социалните мрежи с предаване на живо. Това действие психологически е див зов за помощ. От една страна е задействано обществото, което да прояви емпатия и да помогне като запълни емоционалната дупка от напразните надежди. От друга страна това е призив към емоционалния измамник - терорист, да изпълни поне едно обещание , за което му е платено. Приемането на таблетки и алкохол е последен писък за помощ, като импулса е извършен за да компенсира силното напрежение и тревожност от липсата са съчувствие. Добрата новина е, че човек предприемайки такава показност на действията си е сигурен, че ще бъде спасен. В този случай от социалните медии имаше положителен ефект и беше спасен човешки живот. Емоционалната празнина обаче няма да бъде запълнена. Затова съветвам всички, които търсят виртуална емоция да подхождат с резерви. Лесно може да станете жертва на виртуална измама и да предприемете  действия на отчаяние на опит за суицид , който да ви отведе до психиатрията.

Днес бях шокиран от информацията, че във финансираният от нашите данъци НСИ споровете между началници на отдели се решават с ръкопашен бой. Както знаете аз съм обявил война на насилието във всичките му форми. Затова не можах да асимилирам факта, че в държавна институция се раздават юмруци. Това е абсолютно недопустима практика, която най-вероятно съществува и в други институции, освен в НСИ. Кризата и девалвацията на авторитета на държавните структури е факт, но саморазправите между служители е недопустима. В случая с НСИ  е повикана Спешна помощ и потърпевшия- вероятно с комоцио е пролежал няколко дни в болница. След завръщането му на работа е бил наказан от ръководството на НСИ , че е бил бит и е напуснал. Това е толкова трагично , че едва сега ми става ясно отношението на институциите към обикновения гражданин, на гърба на който те дерибействат. Съветът ми към потърпевшия от побоя служител е да си направи медицински изследвания и да съди насилника и организацията. Комоциото е сътресение на мозъка от нанесен силен удар в областта на главата. То остава трайни последствия както върху психиката,така и върху жизнените функции на тялото. Симптоми като главоболие, световъртежи, повръщане и безсъние бледнеят пред такива като аритмия, високо артериално налягане и хормонални проблеми, които пък могат да доведат до живото застрашаващи състояния. Последствията от сътресението човек носи в главата си цял живот. Насилниците са много смели в агресията си докато знаят, че имат гръб. Ако изпитат върху себе си строгостта и силата на Закона смелостта им драстично намалява. Тяхното желание за контрол и “управление” с психичен и физически терор може моментално да се стопи ако не подминем фактите с лека ръка. Крайно време е да сложим край на юмручното право и да настаним насилници там, където им е мястото- в затвора или психиатрията!  На първо време-вън от държавната администрация!

Много хора от третата възраст са диагностицирани с диабет от втори тип. Повечето приемат и продукти, стимулиращи панкреаса да произвежда инсулин. От практиката прави впечатление, че дори при кръвна захар 6 ммол даже общопрактикуващи лекари изписват сулфанилурейни препарати. Някои хора са силно предозирани с тях и кръвната им захар слиза на 3-3,5 ммол/л, което граничи с кома. Това е причина за увеличена кортизолова секреция, за покачване на кръвната захар, което пък води до сърцебиене, високо артериално налягане, тревожност и безсъние. Ето защо за тези пациенти обяснявам- нервната клетка се храни с глюкоза. Намаленото количество глюкоза в циркулацията кара организма да търси източник. Активира се производство на глюкоза от масти и протеини- глюконеогенеза- процес, който се активира от кортизол, които пък организмът трансформира в адреналин. Именно адреналинът като хормон на стреса е причина за проблемите - телесни и психични. Нормално за един човек в трета възраст кръвната захар трябва да варира от 6-12 ммол/л. С 5 ммол напрежението е гарантирано, с 4 състоянието е критично с 3 граничи с кома. Ето защо не е необходимо  да се страхувате от високата кръвна захар а от ниската. Хипогликемията или ниската кръвна захар  е вредна както за тялото, така и за психиката. Високата кръвна захар не е  животозастрашаващо състояние за разлика от ниската. В такива случаи спирането на антидиабетната терапия и приемът на захар решават проблемите моментално. Добавянето  на МЕЛАТОНИН АМБРОЗ УНО преди лягане регулира фазите на съня и го прави дълбок и продължителен. МЕЛАТОНИН АМБРОЗ УНО е изцяло природен продукт и приемът му не създава зависимост.

Българите може да са най-песимистичната нация в Европа но не са фаталисти. Днес хора се движат по улиците, шофират, работят, дори ходят на лекар. Все пак е 13 ти петък. Загубите от този факт са 900 милиона. Много хора избягват да излизат от домовете си или изпадат в ужас като видят черна котка. Неслучайно в небостъргачите няма 13 ти етаж, в самолетите няма 13 ти ред а в повечето хотели няма 13 та стая. Всичко това обслужва мислите и поведението на фаталистите. Фатализмът е проста форма на психологична защита. Това е един вид изтласкване на неспособността ни да се справяме с проблемите си към петък 13 ти. За всичките ни неуспехи и неприятности днес не сме виновни ние а съвпадението от ден и дата. Това ще рече че погледнато философски , ние българите се справяме добре с проблемите си. Ако се абстрахираме от ” фаталната” комбинация днес е един най-обикновен петък  и следва уикенд-насладете му се!

Според проучване на социолози, българите сме най-песимистично настроените хора в европейския съюз. Това заключение звучи тревожно, но в същност е много положителна тенденция. Основен проблем на психиката е разминаването между очаквания и реалности. По природа българите сме пословични максималисти. Във всяко празнично пожелание при нас присъства “много”, Оказва се обаче, че “много” е вредно прилагателно, защото се случва рядко. Когато човек очаква много а получи насреща малко  разгръща стресова реакция. Много стресови реакции са равни на меланхолия или скептицизъм. Много меланхолия води до депресия. Когато обаче очакванията са песимистични , и те  се покриват с действителността, очакванията ни се покриват с реалността  и така ни предпазват  от остър стрес. Ако се случи нещо добро, то и песимизмът намалява. Ето защо аз твърдя, че песимизмът ни е защитна реакция от икономическата и духовна криза, която засяга по някакъв начин всеки един от нас. Това е способ , да съхраним психиката си и да я предпазим от остри стресови събития в бъдеще. Над 75% от анкетираните са песимисти по отношение на промяна към добро през новата година, което означава, че емпатия и здрав разум все още има!

Нов фрапиращ случай на ревностна параноя потресе обществеността. Жена е пребита от съпруга си с ракета за тенис заради телефонен разговор. Психопата насилник е сложил проследяващи програми на телефона на жена си с цел да я следи и да я улови в изневяра. Преди години същият рецидивист отново  е извършил подобно деяние, като тогава жената е казала на лекуващите я колеги, че е паднала. Стокхолмския синдром на жертвите на физическо насилие ще коментираме сега. За тези, които не знаят , това е състояние, при което  жертви на насилие психопатологично извратено  започват да симпатизират на насилниците си и да оправдават агресивните им  действия. Анализ на този синдром показва две основни причини за парадоксалното поведение на жертвите- от една страна страхът от физическа саморазправа от страна на насилника  и от друга - срамът от това, че си бил малтретиран психологически и физически. Страхът  е основния двигател на психиката. Още Фройд е казал, че човек трябва да се научи да живее със собствените си страхове. Оказва се , че по-емоционалните хора с  характерови черти-зависим тип не могат да го постигнат. Те биват манипулирани от насилниците си до такава степан, че стават зависими от тях. Тази зависимост е в основата на Стокхолмския синдром на жертвите с което се оправдава агресивното поведение на  насилниците. На втори план остава срамът, че си жертва на терор- психичен а в последствие и физически. Това поведение прави насилника още по-дързък в действията си , защото бива прикриван а агресията му - ненаказана. Изборът на тенис ракета в конкретния случай има и символично значение. Това означава - ще те блъскам като топка в стена! Само този факт показва перверзността на насилника, целящ да тормози физически жертвата си с цел да я осакати. Тъй като аз съм декларирал нетърпимостта ми към насилието във всичките му форми съветвам всички жертви на насилие да се жалват в прокуратурата. Всички останали действия само или бездействия само подхранват параноята на насилника и го “убеждават” в правотата на действията му. Нека като общество покажем нулева толерантност към насилието, с което сякаш свикнахме да живеем.

Все по-масова е диагнозата-”Тиреоидит на Хашимото”  при жени, приемащи антидепресанти. Причина за състоянието, което наподобява въпросното заболяване се оказва, че е серотониновия синдром. Това е процес на натрупване на антидепресанта, които води  до наднормено покачване на нивото на серотонин и оттам куп проблеми. Основните са главоболие, световъртеж, сухота в устата, сърцебиене, обилно изпотяване. Освен това се маркират и раздвижвания на хормоните като заради анатомични особености най-често е повишаването на ТСХ. Високите нива на ТСХ  бутат периферните хормони и за това ендокринолозите назначават тироиден хормон. Приемът му от една страна  възстановява  хормоналното равновесие а след това засилва дисбаланса. Имам предвид следното-щитовидната жлеза намалява функцията се за синтез на хормони, защото внасяте хормон отвън а ниския ТСХ я кара да работи повече. Така се образуват възли които хирурзите с удоволствие оперират. Премахването на щитонидната жлеза частично или на цяло изисква хормонзаместителна терапия. Това е грубо вмешателство във хормоналния баланс на организма по отнощение на всички хормони. По стандарти антидепресанти се приемат не повече от година. След това рискът да си увредите тялото нараства с всеки  месец. Заради антидепресанти може да останете и без щитовидна жлеза.