Блогът на д-р Герев

Понякога еротичните сънища могат да бъдат притеснителни, тъй като не включват половинката ви, а съвсем друг познат или непознат обект. Хомосексуалните сънища също са често явление и при двата пола.Еротичните сънища са провокирани от подсъзнателни мисли, чувства и идеи, подобно на останалите.Въпреки че в сънищата си може да сме доста разкрепостени, когато човек е по-скромен и с по-невинни мисли, се получава, така наречената „цензура“ на съня. Тоест подсъзнателните сексуални мисли се изразяват под формата на даден предмет или символи в съня.В днешно време рядко сънят бива „цензуриран“ от съзнанието. Причината до голяма степен се дължи на по-разкрепостените нрави, смятат специалисти.Понякога еротичните сънища са толкова реални и силни, че е възможно да има и външно отражение, което да се изрази в получаването на оргазъм.При жените не се случва толкова често, но при тях остава силно „палаво“ усещане, което може да трае цял ден и понякога, ако в съня е въвлечен колега или друг човек, различен от интимния партньор, да се стигне и до изневяра, породена от силната емоция.Еротичните сънища не се повод за притеснение. Те са отражение на сексуалните ни фантазии по време на сън.

Това показват данните от 30-годишно изследване, проведено от американски социолози. Според тях, хората, които се чувстват щастливи от живота, който водят, гледат телевизия около 19 часа седмично, нещастните – над 25.Резултатите от любопитното изследване сочат още, че доволните от живота си хора предпочитат повече други занимания – да четат, да отделят време за семейството си, да се занимават с обществено полезна дейност.Впрочем, както уточняват социолозите, почти всеки обича да гледа телевизия – повечето запитани са оценили това си занимание с 8 по десетобалната система.
Колкото по-дълго седите пред телевизора, толкова нараства риска след това да станете с чувството на неудовлетвореност и тревога. Според обяснението на психолозите от екипа гледането на телевизия е своеобразно бягство от действителността, а към това, разбира се, са склонни повече неудотвлетворените от живота си хора, които в същото време не намират достатъчно сили и мотиви да го променят.

Мъжете, които пият по една или две чаши кафе дневно, са изложени на по-малък риск от еректилна дисфункция, установи ново изследване.Една чаша инстантно кафе съдържа около 100 мг. кофеин, а чаша шварц кафе съдържа около 140 мг. Чаша чай пък съдържа около 75 мг.Учени открили, че мъжете, които приемат между 85 и 170 мг. кофеин дневно, са с 42% по-малък риск от импотентност, отколкото тези, които изобщо не приемат кофеин.Оказва се, че за представителите на силния пол, които консумират между 171 и 303 мг. кофеин на ден, процентът е по-малък – 39.Специалистите установили, че и мъжете, страдащи от затлъстяване или високо кръвно налягане – рискови фактори за развитието на еректилна дисфункция – също са изложени на по-малък риск от импотентност, ако пият по една или две чаши кафе дневно.Това обаче не се отнася за мъжете, страдащи от диабет.Учените от университета в Тексас смятат, че кофеинът предизвиква поредица от реакции, които помагат за отпускането на артериите в пениса – съответно това увеличава притока на кръв в тази област. В проучването са били изследвани 4000 мъже.Предишни изследвания също са доказвали положителното влияние на кафето върху човешкото здраве. Според някои проучвания кофеинът намалява риска от инфаркт, предпазва от деменция, намалява риска от развитие на диабет от тип 2 и рак на кожата. Кафето съдържа и от важните за организма антиоксиданти.

Учени идентифицираха определен ген, които е отговорен за чувството на щастие при жените. Той обаче, макар и притежаван от мъжете, не влияе по същия начин на тяхното настроение. Според специалистите това е една от причините, представителките на нежния пол по-често да изпитват щастие за разлика от мъжете.Слабата активност на гена моноаминооксидазата (MAOA) причинява по-голям изблик на щастие и радост сред жените, обяснява изследователският екип.Те са изключително изненадани от получените резултати, тъй като досегашни данни показват, че ниската изява на гена е свързана с по-голям риск от алкохолизъм, агресивност и антисоциално поведение. Някои учени наричат MAOA, „ген войник“. Сега е “извлечена” положителната страна на гена, обръщат внимание на факта изследователите.Новото откритие може да помогне да се обясни различието в изпитването на емоции при половете и да хвърли повече яснота върху връзката на щастието и генетичната предразположеност.Основната функция на гена MAOA е регулиране дейността на ензима, разграждащ серотонина, допамина и други невротрансмитери в мозъка, отговорни за доброто настроение и прилива на щастие.По-слабото изразяване на гена насърчава по-високи нива на моноамина, което води до по-големия синтез на невротрансмитери. По този начин се образува коктейл от щастливи хормони, които се натрупват в мозъка и респективно създават чувство за щастие и добро настроение.Изследователите базират твърденията си на ДНК анализ за вариации на гена МАОА измежду 345 души, 193 от които жени и 152 – мъже.Причината генът да не действа по същия начин при представителите на силния пол до голяма степен се дължи на наличието на мъжкия полов хормон, тестостерон, в организма, обясняват изследователите.В детска възраст активността на гена MAOA е слабо изразена и при момчетата и те са много по-настроени да изпитват щастие, отколкото като възрастни индивиди. С навлизането в пубертета, когато се увеличават нивата на тестостерон, се появява и склонността им към мрачното настроение.

Продължителният прием на антидепресанти увеличава риска от проява на престъпни наклонности, твърдят финландски учени.Те открили, че дори еднократна доза антидепресант е достатъчна, за да предизвика изменения във функционалната архитектура на човешкия мозък.Сканиране, проведено с участие на хора преди и след приемане на доза медикамент, повишаващ нивата на хормона серотонин, предизвикало изменения в невронните съединения. Те продължили за около три часа.Участниците в изследването прекарвали около 15 минути в скенера, който измервал насищането с кислород на кръвотока в главния мозък. Изследователите разглеждали триизмерно изображение на мозъка на всеки човек чрез измерване на количеството връзки между най-големите блокове, известни като воксели.
Анализът на невронните мрежи на целия мозък показал, че една доза антидепресант нарушава вътрешните връзки в повечето зони на мозъка. Оттам настъпват множество промени в съзнанието и поведението на човека.По-интересно е, че подобно психологическо свойство имат и обезболяващите, които обикновено се считат за по-безопасни и са често приемани. Според учените те са дори по-опасни от успокояващите, тъй като директно атакуват нервната система, променяйки заучените възприятия на индивида.Така те повишават опасността от посегателство над друг човек с 95 до 206%.
Екипът от Финландия споделя, че това е едно от вероятните обяснения как психично здрави хора, без криминално минало в един момент се променят и извършват тежки престъпни деяния.Причина за тези прояви е рязкото покачване на серотониновото ниво провокирано от антидепресантния серотонинов блок.За да се избегнат тези неприятни моменти  е синтезиран готов серотонин на таблетки.ХОЛЕОН 5 АМБРОЗ е продукт на високи технологии,съдържащ прекурсорите на серотонин.Той осигурява физиологично стабилизиране на серотониновото ниво без да осъществява серотонинов блок.Това означава нормализиране на серотонина без предозиране и странични ефекти.ХОЛЕОН 5 АМБРОЗ е изцяло природен продукт и приема му не създава зависимост.

Прекаляващите с алкохола и цигарите са подложени на риск от развитие на рак на панкреаса в по-ранна възраст, се заключава в ново проучване.Отдавна е известно, че тютюнопушенето е рисков фактор за развитие на онкологичното заболяване, което е трудно уловимо в начален стадий. Само 5 от всеки 100 души, диагностицирани с рак, преживяват заболяването 5 години по-късно.Ефектът от консумацията на алкохол все още не е напълно ясен, но се предполага, че също е рисков фактор.

Резултатите не доказват, че тютюнопушенето или прекаляването с алкохол водят до по-ранни ракови заболявания. Изследователският екип установява обаче, че рискът значително намалява при отказване на цигарите или алкохола 10 години и повече, преди поставяне на диагноза.

Към момента няма тест, който надеждно да открива рак на панкреаса при хора, които нямат никакви симптоми, поради това дори тези със силна фамилна анамнеза на заболяването не са рутинно проверявани. Средната възраст при диагностициране на заболяването е 72 години, според данни на Американското дружество за борба с рака.Последните данни показват обаче, че ракът на панкреасът се открива при пушачи и алкохолици и на 60-годишна възраст. Вероятността за удължаване на живота може да бъде важен мотиватор за хората да се откажат от пушенето или да ограничат употребата на алкохол.Броят изпушени цигари също има значение. Повече от кутия на ден е фактор, който се открива при диагностицирани с рак на панкреаса в по-ранна възраст.

Бърнаутът - прословутият синдром на изтощение и изчерпване на професионалния работник, поболява много хора на работното им място.Неслучайно това състояние бе класифицирано неотдавна като “повсеместна болест” в трудовия живот.Не само претоварването и стресът в офиса, обаче, водят до психически заболявания. Човек може да се разболее и от професионално ненатоварване, от един вид “трудова скука.” Този синдром се нарича бораут.Симптомите на служителя, който няма как да признае, че работата му е малко, са подобни на тези на бърнаута - човек се чувства отпаднал, няма желание за каквото и да било, има проблеми със съня или просто… не може да се наслждава на живота.Поболелите се от бораут се оплакват и от проблеми със стомаха, световъртеж, тинитус (звънене на ушите) и главоболие.Актуално изследване  показва, че 11 на сто от служителите се отегчават на работното си място, тъй като не получават достатъчно задачи. Цифрите са удивителни.Освен това за разлика от бърнаута, синдромът бораут не се възприема с разбиране нито от колегите, нито от близкото обкръжение на служителя.Според повечето анкетирани самото съдържание на работата не запълва трудовия им ден - твърде малко сериозни задачи, твърде малко отговорност и разнообразие.Особено засегнати от болестната “професионална недостатъчност” са младите висшисти на възраст между 25 и 34 години.Излиза, че близо 60% от младите хора до 29-годишна възраст имали чувството, че могат да работят повече, отколкото се изисква от тях. И обратно. Само 6% заявяват, че работата им е твърде тежка.На фона на продължаващата дискусия за недостига от квалифицирана работна ръка тези констатации изглеждат парадоксални.