Блогът на д-р Герев

Днес пространно ръководителят на щаба по време на  сутришната “равносметка” започна да ни обяснява колко  е изчерпан емоционално..В прочувствените му думи звучеше молба за съчувствие.След като безцеремонно почти два месеца не се притесняваше да ни казва броят на починалите от коронавирусната инфекция, днес монотонният му глас замрънка на друга струна.Оказа се, че това, което щаба правеше почти два месеца всяка сутрин е най-трудното и стресиращо събитие за един лекар-да съобщи за починал пациент.Ами след като е така защо го правихте дни наред? За капак на всичко се оказа, че срещу генерала има заплахи за убийство.След като сте толкова успешни и помагат е на хората е абсолютно алогично да ви заплашват.Така от ден днешен щабът, обзет от Бърнаут синдром влезе в нова роля- на жертва. В  практиката ми съм се нагледал на много случаи на виктимизация.Това е процес, при който човек е в пълна безизходица и невъзможност да се справи със ситуацията, в която се намира и се изживява като жертва на обстоятелствата.Това е зов за помощ и съчувствие, отправен към обществото заради тоталното изчерпване на способности за справяне със ситуацията.Жертвата е пасивна,хаотична,безидейна,емоционално-лабилна, отчаяно търсеща помощ и съчувствие.След това на ход е МЮНХАУЗЕНОВ синдром.

Въпреки апокалиптичните прогнози  “заболеваемостта” от коронавирус върви по план.Това означава, че колкото и да се “борим ” с вируса, той все някога ще ни срещне.За да отложим тази среща във времето спазваме дистанция,изолация,карантина . Престоя ни в домашни условия обтегна нервите до краен предел.Станахме нервни,тревожни,натисна ни страх.В началото той беше да не се заразим а с днешна дата е дали ще можем да си плащаме сметките.През целия ден ни плашат по електронните медии,че ако не спазваме режим ще умрем.На фона на апокалиптичните прогнози на щаб и управници дойде и една “добра” новина от спасителя - може да се разхождате под час в парковете. Изведнъж душите ни нагнетени от страх и тревоги леко се отпуснаха и дори замечтахме за нормален живот.В тези си мечти започнахме да симпатизираме както на щаба така и на управниците, които ни “освобождават” от терора на заразата.Ето защо ситуацията прие форма на Стокхолмски синдром.За тези които не знаят ще поясня, че това е синдром, характерен за заложници, които съчувстват и симпатизират на техните похитители. Та и ние започнахме да симпатизираме на “разхлабването” на мерките за изолация подобно на похитени от заразата заложници.Истината за коронавируса е, че докато не го изкараме под някаква форма имунитет към него няма да имаме.Всичко останало е Стокхолмски синдром.

През последната седмица се наблюдава нова тенденция в страховете на хората.Колкото и невероятно да звучи те вече не се страхуват от коронавируса а от това, че няма да могат да си намерят работа и няма да могат да си плащат сметките. Дойде моментът , в който страхът от глада и мизерията започва да надвива страха от заразата.Причините за това са няколко от психологична гледна точка.Като начало тотално се наруши изграждания от години динамичен стереотип на психическо натоварване по модела 8 часа работа,8 часа свободно време и 8 часа сън, както и 5 дни натоварване, два дни почивка.Миналия месец беше чудесно,че си стояхме у дома и си почивахме.Часовникът обаче трака и сметките валят една след друга.Голяма част от хората вече са на ръба да си посрещат ежедневните нужди.Странно но повечето от тях вече  искат да ходят на работа.Принудителния престои в къщи, обездвижването както и натрупаното напрежение от липсата на перспектива - никой не може да каже кога домашния затвор ще свърши, вкараха в главите на хората нов страх- от безработицата и глада.Липсата на ясна перспектива за утрешния ден прави страховете ни натрапливи, а след такива натрапливи мисли и емоции следват и натрапливи действия.Какви ще са те- времето ще покаже.

Страхът е основно човешко качество.Всеки има своите страхове и живее с тях.Колкото и странно да звучи, има страх , който е градивен и такъв, който е  разрушителен.Ежедневно ние се сблъскваме и с двата вида страх.Най-силен е страхът за здравето и живота както на нас самите, така и на близките ни.Именно този страх ни накара да си останем в къщи по празниците и да не се струпваме около храмовете,да носим маски и да спазваме дистанция.Този модел явно не е познат на кризисния щаб, тъй като основните опасения на колегата Мутафчийски бяха, че около храмовете ще има много хора и ще се получи огнище на зараза.Тези твърдения обаче се оказаха грешни.Последните няколко дни обаче животът ни показа, че има хора без страх.Такъв “безстрашен” младежи-дрогиран и шофирайки с висока скорост,причини катастрофа и уби журналиста Милен Цветков. Чувството за безотговорност идва именно от липсата на страх от наказание, както и от  страх за съхранението на здравето и живота както на себе си, така и на околните.Оказва се този феномен е често срещан и отглеждан години наред.Той противоречи на основните психични закони и води до психопатско изкривяване на душата.Липсата на такъв страх е продиктувана от липса на страх от наказание,тъй като това е модел на поведение на родителите,приятелите,обществото.Такъв един “безстрашен” младеж отне живота на един честен и доблестен журналист.Познавах господин Цветков лично.Много пъти съм бил гост в предаванията му,където се чуваше мнението на истински специалисти,макар то да се отличаваше от това,което искаха да чуят хората от властта. В този смисъл Милен Цветков нямаше страх, но това му качество беше градивно, защото неговото предаване търсеше истината по актуални за обществото въпроси.Другата липса на страх разбира се е разрушителна-защото безразсъдството,което я провокира отне човешки живот.

Повече от месец сме в състояние на изолация.Това тотално разруши циркадния ритъм на функциониране на психиката ни.Повечето хора не работят и по цял ден са в къщи.Единственото им развлечение е интернет и телевизията, които ни облъчват със страховити данни за коронавирусната инфекция.Така в състояние на домашен “затвор” деца и възрастни са на ръба на подивяване.Възрастните са постоянно в разпри от постоянната тревога около инфекцията и неизвестностите след това, децата-хиперактивни от принудителното висене пред компютъра за дистанционно обучение и невъзможност да отидат до парка  на въздух и да изразходят енергия.Този ежедневен затворнически стереотип бавно и сигурно покачва напрежението у всеки един от нас .Психиката има свойството да натрупва критична маса напрежение, преди да избухне взрив.Този взрив се нарича импулсивно поведение.Има маркери, че критичната маса напрежение вече е достигната.Въпрос на кратко време е домашното подивяване да стане обществено. Тогава взривът може да е непредсказуем по модела на импулсивните реакции.Това един професор - хирург няма как да проумее.

Копирайки много творци на Запад и наши певци от близкото минало направиха песен за заразата КОВИД 19.Песента обаче вместо да успокоява хората като им дава “Кураж” ги плаши със невидима зараза и смърт.Много неадекватно звучи текста на фона на кадри от новинарски емисии и пусти улици.Следват кадри от храмове, на фона на които върви текст-”Боже дай назад”.Текста на песента е меко казано неадекватен,мелодията наподобява траурна песен а кадрите допълват неадекватността.При всяка една власт е имало възпяване на героизма на власт имащите.В годините на тоталитаризма имаше песен за рожденния ден на Вожда, лекарства носеха името  му.В наше време възхвалата на властта е свързана със всяване на страх у населението. Клип на певица в стил рап показва как шефа  на НОЩ кара джип и спасява “красавицата” от заразата.Текста е като творчество от вицовете но поне не плаши.Още Фройд е казал, че всички трябва да се научим да живеем със собствените си страхове.Да обаче при създалата се ситуация страховете ни се активират от сутрин до вечер от едни и същи натрапливи мисли, породени от натрапливите действия и внушения от еднотипните пресконференции на НОЩ. Нови случаи, оздравели,………, карантини, глоби, изолация и разбира се глупав  като “Кураж” флашмоб.

Удължаването на извънредното положение до средата на май тотално ще съсипе психиката на хората.Това означава още повече безработица,несигурност и затвор в домашни условия.Още по-притеснително е, че управляващите кризата не са наясно докога ще сме затворени.Повечето населени места пустеят,движението почти е замряло.Човешката психика е настроена да сменя активности.Това в тази ситуация означава сън и телевизия.От медиите постоянно ни бомбардират със страхотии дори днес по време на сутрешното преброяване ни съобщиха на живо за нов фатален инцидент.Веднага след това на фона на тревогата у много хора се показа развеселен професор,неадекватно коментирайки “продукт” който сравняваше с Лувъра. Оказа се това е  елементарно ръководство за действие при случай на заразен. За картинки и стрелкички бяха изпяти дитирамби подобни на фанфарите за НАТО. На фона на нарастващата тревога това поведение изглеждаше меко казано гротескно. Учудващо е също, че ръцете на генерала все по-често треперят а той или си държи очилата или подмята маска от ръка в ръка за да не се забелязва.Прави впечатление, че въпросите на журналистите все повече напрягат щаба, отговорите са нервни, на моменти укорителни.На фона на това здравният министър е загубил картина и говор.При първата удобна възможност той се оттегли”да си изпълнява задълженията”.Това тревожи най-много Нацията и ще я тревожи още месеци наред.Демонстрацията на спокойствие и компетентност биха вдъхнали много повече доверие на народа от приказки за “психично болни” и “онкоболни” поставени в схемички със стрелки.

Както всички знаете децата провеждат учебни занятия онлайн.Това е мярка за да не се загуби твърде много време и да не може да се навакса учебния материал.Оказва се обаче, че компютрите,таблетите или телефоните-устройства без които учебния процес е невъзможен вредят.Проблема е там, че децата ги ползват по 3,5- 4 астрономически часа, след което за около 2 часа приготвят домашните си.Паузата между часовете е само 10 минути, което според мен е доста малко. От една страна електронните устройства напрягат с всички негативи от това-раздразнителност, безсъние, затруднена концентрация, главоболие, сърцебиене, световъртежи.От друга страна за улесняване на връзките се използват разпръсквачи на интернет и приложения на мобилни-умни- телефони, които допълнително облъчват.Така децата ни днес са около 7 часа добре високочестотно облъчени.Господата от МОН се хвалят, колко модерно е обучението ни, но вредите от престоя в къщи, свързан с невъзможност да се движиш и постоянното високочестотно облъчване вече си казват думата.Когато преди тридесет години учих за вредите от високочестотното поле като метод за биологично оръжие , не ми е минавало през ума, че ще дойде време, когато всички ще усетим последствията от него върху себе си.За здрав човек при престой в среда на облъчване са необходими почивки, равни на часовете ,прекарани в средата.Уважаеми управници от МОН, пощадете поне децата ни като им дадете възможност да си отдъхнат от облъчването, на което ги подлагате ежедневно. Те без това са затворници като всички нас, което допълнително  смачква психиката им.