Блогът на д-р Герев

През последните няколко дни в Пловдив ученици се движат на групи и тормозят техни съученици.Свидетели на агресивните прояви , включващи и физическа агресия , стават случайни минувачи. Повод за агресивните нападения са странни прически или “неподходящ” външен вид.В началото тормозът е психически, след което се преминава и към физическо малтретиране.Винаги съм твърдял, че през последните десетина години агресията стана норма на поведение.Агресивните хора са навсякъде около нас.Те “раздават” правосъдие по уличен модел и по тяхно осмотрение.Децата от гимназиалния  курс  са най-податливи на такъв тип поведение.Това е така, защото те са в пубертета а това е период на закономерни психични проблеми.Става въпрос за смяна на авторитетите - това не са учителите и родителите а е човек от класа или групата с асоциално поведение.Всички искат да приличат на него и да са членове на “групата” му. Вторият проблем е кризата на приоритетите.Те изключват знания и прилежно поведение а насърчават към вербална и физическа агресия. Третият момент е криза на сексуалността,проблем, които в тази възраст трудно може да бъде асимилиран и рационализиран. Тези фактори карат “лидерите” по групи да направляват агресията към различни обекти - деца изглеждащи по различен начин,прилежни и дисциплинирани ученици.В издевателствата над тях се включва психо и физически терор, които остава трайни последствия върху психиката и маже да доведе до фатален край.Повече по темата за агресията при учениците утре в сутрешния блок на НОВА - преди осем часа на живо от Пловдив.

Тревожното състояние е често срещано през лятото и почти се успокоява през есента и зимата.Основен природен фактор, който оказва влияние върху тревогата е слънцето.Колкото е по-силно лъчението от него, толкова повече се покачва напрежението- тока - в нервната клетка.Слънцето е естествен активатор на психиката.То покачва нивата на Серотонин, а високото ниво на Серотонина повишава и  напрежението.Проявите на напрежение са психологически-тревожност,пристъпи на страх,безсъние или соматични - сърцебиене, задух, изпотяване, гадене, повръщане, крампи.В повечето случаи състоянието протича на пристъпи и се припознава като “паническа атака”. Провеждането обаче на класическа  терапия като за паника влошава положението.Това е така, защото драстично се покачва напрежението и допълнително се усилват пристъпите. Смяната на сезона води до облекчаване на тревогата, тъй като намалява външния стимул за неврона -  а именно светлината от слънцето.Мрачното и мъгливо време през есента и зимата успокояват неговата био-електрична активност и редуцират кризите на тревожност. Това се очаква според синоптичните прогнози да се усети още в началото на следващата седмица.

Идеята, да се затварят съмнителни за Ковид ученици в отделни училищни помещения, не е добра. В повечето случаи това е стаичката на пазача или помещение, в което ще те виждат твоите съученици. Това е чиста психотравма за детската психика, която ще се носи дълбоко в подсъзнанието за цял живот.Развива се така нареченото Пост Травматично Стресово Разстройство. ПТСР не е обикновена стресова реакция, която преминава за няколко дни. Това е психичен проблем, който остава за цял живот.Описан е за пръв път при ветераните от Виетнам. Някоркото стотин останали  живи го преживяват и до днес.Сънуват кошмари, имат пристъпи на паника дори при споменаване вербално на психотравмената ситуация. Представете си какъв ужас ще изживее едно изолиране пред погледа на всичките си съученици дете. Дори да не ни се иска, психиката ни запечатва психотравми и ги помни за цял живот.Понякога дребни или странни на пръв поглед събития могат да отключат каскада от панически реакции, които всъщност са психотравмата. Децата в ученическа възраст са емоционално много жестоки.Агресията им обикновено е насочена към съученици , които са по-спокойни или имат недъг.Неслучайно прякорите от тази възраст остават за цял живот. В този ред на мисли затварянето на ученик на показ пред съучениците му би го тласнало към сериозна психотравма, която ще остане доживот. В практиката ми съм имал случаи на ученици, които заради подигравки от съученици отиват със страх на училище. Някои си търсят причина да отсъстват, други пък са принудени да сменят училището. Затова ако искаме да предпазим ранимата детска психика от посттравматичен стрес е желателно при съмнение за Ковид - температура или кашлица-да не ги затваряме пред погледите на съучениците им  а да ги оставим извън сградата на училището и да повикаме родителите.Да не забравяме, че Посттравматичния стрес е за цял живот.

Най-тежко ще понесат нолайн обучението учениците от началните класове, като особено рисково ще е за първолаците.Най-важен за учениците е учебният динамичен стереотип.Това включва психологични алгоритми като ставане от сън, приготвяне за училище, ходене до там,  процес на обучение, комуникация на живо със деца, подготовка на домашни.Всички знаем как се започва - с писане на чертички, лулички, сричане, четене.Децата разбира се не могат да развият тези умения без прекия надзор на учителя.Много важни за този период са личния пример, коментари на грешките, спазване на дисциплина в клас - процеси, които не могат да се контролират онлайн. Освен това ще пострада и емоционалната интелигентност.Разговорите с машина и жив човек не са равностойни.Ще липсва емоционална реакция, емпатия, разбиране.Всичко това ще остане скрито в психиката на децата и ще се прояви с пълна сила в пубертета -след осем-десет години.Тогава ще се засили агресията,емоционалната арогантност, учителят няма да е авторитет, знанията няма да са приоритет. Дислексията ще е норма при децата, дефицита на внимание ще е често срещан проблем при гимназистите. Така напълно ще осакатим емоционално едно цяло поколение - първолаците от 2020 година.