Блогът на д-р Герев

Преди години коментирах факта, че фармацевтичната индустрия синтезира молекули,които не отговарят при клинични проучвания на предназначението си.Тогава на ход идва хватката- да измислим -”заболяване”, което да “напаснем” към вече готовото лекарство, тъй като в разработката му са инвестирани милиарди.Ето защо чрез инвестиция в проучвания са търсени съществуващи реални състояния, които да се включат като показания.Например антидепресант не повлиява депресията но редуцира килограмите.Така той се превръща в хапче за отслабване.По-късно манипулациите стават по-груби. Невролептично средство няма антипсихотичен ефект но повлиява “буйните” деца. Дефинират се клинични състояния като хиперактивност, дефицит на вниманието, дислексия и други в повечето случаи нормални за детската психика състояния. Става модерно например да страдаш от такава “модерна” болест и да провеждаш скъпо лечение.Когато обаче лекарството вреди повече, отколкото помага, следва друга хватка-променя се името му.На антидепресант от ново поколение преди години  името е променяно няколко пъти а вредите от него не са стигали никога до съд, тъй като са приключвали с досъдебни споразумения.След промяната на името, продукта не се свързва директно с фирмата производител и с негативите от приложението му  и по този начин продължава живота си.Сега наблюдаваме подобен феномен с една от ваксините.След много сигнали за постваксинационни реакции името на ваксината е сменено а прилагането и продължава. Както се казва - всичко ново е добре забравено старо. Само че декларацията , която подписваме като информирано съгласие за апликация, освобождава производителя от отговорност.

В последните дни на дневен ред стои въпросът за лекарската тайна.Когато човек има медицински проблем било той телесен или психически, разчета на лекарската етика за запазване в тайна на подробности за състоянието както и за лечението му.Законът е категоричен, че както даваме информирано съгласие за преглед и лечение, така очакваме и да се спази правилото за конфиденциалност по отношение на състоянието ни.В разрез с тези принципи на правото и нормите, разписани за добра лекарска практика много колеги си позволяват публично и в медии да оповестяват състояние на техни пациенти без да са получили разрешение за това. Днес ми се набиват два случая за такава безотговорност-случая с професор Чорбанов и този с “висш” политик, настанен за лечение във ВМА.Медиите гръмнаха с такива”новини” все едно хората не се разболяват.Както казваше един мой професор рано или късно хората се срещат с медицината. Ако обаче не се спазват правилата на добра както терапевтична , така и етична практика , последствията може да са фатални.Стигмата ще се окаже проблем не са на психичните разстройства он и на физическите болести. Тя е отпечатъкът върху съзнанието, който остава за цял живот.Това е механизмът на посттравматичния стрес.Носят го до ден днешен ветераните от ВСВ и Виетнам.Това е белег , който не се лекува дори с времето.Той е в основата на ятрогенията- разболяването с думи.Затова колеги бъдете внимателни- тялото се лекува , психичните рани остават за цял живот!

За Бърнаут синдром е писано много.Професионалното прегряване засяга повече от шестдесет професии.В последния месец се маркират все повече случаи на КОВИД - Бърнаут състояния. Засегнати са колегите, работещи в специализираните отделения както и учителите,преподаващи в онлайн среда. Най- характерните симптоми са нервност и раздразнителност, често достигаща до агресия и цинизъм.Като крайна форма е непоносимост към работата и нежелание да се практикува. Наблюдават се и случаи при така наречения хоум офис  или работа в мрежа от къщи.Основна причина за професионалното прегаряне е удълженото “работно ” време.При нормален работен ден от 7- 8 часа от къщи се работи почти двойно повече.Така се нарушава циркадния принцип на трите осмици.Свободното време е заменено от работно.Заплащането разбира се е като за нормален работен ден.Състоянието се бележи от две фази. В началото задачите се изпълняват като се компенсира чрез свръхусилие.В последствие идва ниската самооценка и накрая се завършва с тотална загуба на интерес и инициатива.Депресията от преработване ще е все по чест проблем в условията на пандемия. Тя ще тормози психиката ни години наред.Много е възможно голяма част от засегнатите да се преквалифицират или дори да сменят работното място и професията си.Засега проучвания са правени само във Великобритания и франция.Резултатите са плашещи.Две трети от активното население, работещо от къщи е в състояние на БЪРНАУТ синдром.

Нов тормоз се предвижда за хората от третата възраст след две седмици.На 28 март в три часа сутринта ще местим отново стрелките на часовника с час напред.За ефекта върху хората в активна възраст сме писали години наред.Днес ще обърна внимание на хората от третата възраст, сткрадащи от хронични заболявания.Те са и най-застрашени по отношение на здравето при настоящата”епидемична ситуация.”Най -честите медицински проблеми при тях са от страна на сърдечно-съдовата система и ендокринната система.Патологията  е диабет или хипертония.За тези заболявания се назначава терапия с трикратен прием.Това означава,че медикаментите се метаболизират- ефекта им изчезва в рамките на осем часа.Ако смяната на времето се свърже и със смяна на часа за прием на медикамента се получава “дупка” от един час в деня на преместване на стрелките.Особено за хора със сърдечно-съдови заболявания това може да е фатално.Ето защо ги съветвам от понеделник 22 март да започнат да “бутат” приема на медикаменти с десет минути напред всеки ден.Така в неделя ще са синхронизирани и ще минимизират вредата от рязката промяна в часовете за прием.Същото важи и за хора с други заболявания,които приемат терапия повече от един път дневно. Да се надяваме, че този тормоз ще приключи и ще се спрем на единия от двата варианта -зимно или лятно часово време и ще минимизираме допълнителни проблеми, свързани със физическото и психичното ни здраве.

На фона на прием на антидепресанти все повече хора се оплакват през последните седмици от панически пристъпи  или както сега ги наричат паник атаки.Това на пръв поглед е необичайно, защото паническите състояния се лекуват с антидепресанти.Причина за тези неприятни кризи е рязкото покачване на температурите. Факт е, че през последните няколко седмици температурите варират в интервал повече от 15 градуса.Сутрин е студено а на обяд стойностите са близки до летните.Слънцегреенето е силно дори заслепяващо на моменти. Слънчевата светлина освен че покачва нивата на серотонин в нервната клетка повишава и нейното напрежение.Натрупаното напрежение избива под формата на панически кризи.По своята същност това не са панически пристъпи в медицинския смисъл на този термин а по протичане много ги наподобяват.Ето защо ако увеличите дозите на приеманите антидепресанти, силата и честотата на кризите също се увеличава.Слънцето като естествен антидепресант има същият ефект.При наличие на симптоми на паник атаки, които се усилват при затопляне на времето или при увеличение на приема на антидепресанти, Ви съветвам да потърсите квалифицирана помощ.От тези пристъпи не се умира, но те носят дисконфорт поради тежкото нарушение на качеството на живот на страдащите.

След като преминахме през етапа на онлайн обучението сега сме свидетели на нов феномен-две седмици в клас, две седмици онлайн.Този режим е по-вреден за психиката на учениците от онлайн системата.Вредите са в няколко посоки- от една страна учениците са загубили трайно навика да стават навреме и да ходят на училище,от друга страна тъкмо ще свикнат със “старата” система и ще трябва да преминат към нов стереотип.Ако министъра имаше качествени съветници, никога нямаше да се съгласи на този вариант.Той е по-вреден и от самото онлайн обучение,защото ще “разрушава” изградената за седмици система на функциониране на детската психика.Ще се наруши трайно модела на установения динамичен стереотип,или психиката ще бъде принуждавана да се препрограмира през няколко седмици.Общо взето нещата изглеждат така-първата седмица след смяната е тотално загубена-концентрацията,вниманието и мисловния процес ще са в дефицит.Когато към средата на втората седмица те се “събудят” ще следва нова смяна към друг модел.Всичко това ще е в ущърб на учениците,на техните навици,на дисциплината в час както и на успеваемостта.Затова е необходимо спешно да се вземат мерки, щадящи ученическата психика.Най-нормалното решение е да се премине към присъствено обучение.В противен случай ни чакат неприятни последствия, които ще регистрираме след години.