Блогът на д-р Герев

Нов фрапиращ случай на ревностна параноя потресе обществеността. Жена е пребита от съпруга си с ракета за тенис заради телефонен разговор. Психопата насилник е сложил проследяващи програми на телефона на жена си с цел да я следи и да я улови в изневяра. Преди години същият рецидивист отново  е извършил подобно деяние, като тогава жената е казала на лекуващите я колеги, че е паднала. Стокхолмския синдром на жертвите на физическо насилие ще коментираме сега. За тези, които не знаят , това е състояние, при което  жертви на насилие психопатологично извратено  започват да симпатизират на насилниците си и да оправдават агресивните им  действия. Анализ на този синдром показва две основни причини за парадоксалното поведение на жертвите- от една страна страхът от физическа саморазправа от страна на насилника  и от друга - срамът от това, че си бил малтретиран психологически и физически. Страхът  е основния двигател на психиката. Още Фройд е казал, че човек трябва да се научи да живее със собствените си страхове. Оказва се , че по-емоционалните хора с  характерови черти-зависим тип не могат да го постигнат. Те биват манипулирани от насилниците си до такава степан, че стават зависими от тях. Тази зависимост е в основата на Стокхолмския синдром на жертвите с което се оправдава агресивното поведение на  насилниците. На втори план остава срамът, че си жертва на терор- психичен а в последствие и физически. Това поведение прави насилника още по-дързък в действията си , защото бива прикриван а агресията му - ненаказана. Изборът на тенис ракета в конкретния случай има и символично значение. Това означава - ще те блъскам като топка в стена! Само този факт показва перверзността на насилника, целящ да тормози физически жертвата си с цел да я осакати. Тъй като аз съм декларирал нетърпимостта ми към насилието във всичките му форми съветвам всички жертви на насилие да се жалват в прокуратурата. Всички останали действия само или бездействия само подхранват параноята на насилника и го “убеждават” в правотата на действията му. Нека като общество покажем нулева толерантност към насилието, с което сякаш свикнахме да живеем.

Все по-масова е диагнозата-”Тиреоидит на Хашимото”  при жени, приемащи антидепресанти. Причина за състоянието, което наподобява въпросното заболяване се оказва, че е серотониновия синдром. Това е процес на натрупване на антидепресанта, които води  до наднормено покачване на нивото на серотонин и оттам куп проблеми. Основните са главоболие, световъртеж, сухота в устата, сърцебиене, обилно изпотяване. Освен това се маркират и раздвижвания на хормоните като заради анатомични особености най-често е повишаването на ТСХ. Високите нива на ТСХ  бутат периферните хормони и за това ендокринолозите назначават тироиден хормон. Приемът му от една страна  възстановява  хормоналното равновесие а след това засилва дисбаланса. Имам предвид следното-щитовидната жлеза намалява функцията се за синтез на хормони, защото внасяте хормон отвън а ниския ТСХ я кара да работи повече. Така се образуват възли които хирурзите с удоволствие оперират. Премахването на щитонидната жлеза частично или на цяло изисква хормонзаместителна терапия. Това е грубо вмешателство във хормоналния баланс на организма по отнощение на всички хормони. По стандарти антидепресанти се приемат не повече от година. След това рискът да си увредите тялото нараства с всеки  месец. Заради антидепресанти може да останете и без щитовидна жлеза.

Принцип в моята практика е да съм нетърпим към агресията във всичките и форми. Ето защо подкрепям борбата на “колежката” от известния медицински сериал срещу насилието. То за съжаление стана ежедневие в нашия живот. Започва с вербален натиск и прераства във физическа саморазправа. Ние като общество до такава степен свикнахме с насилието, че развихме дори Стокхолмски синдром към насилниците. По един особено перверзен начин ги заобичахме и дори на моменти ги оправдаваме. От психологична гледна точка насилието обаче има две страни-едната е видима а другата -не! Обикновено жертвите на насилие показват видимата страна, невидимата спестяват. Психиката на човек е океан без дъно - в много случаи не е ясно как ще реагира на определен тип дразнене. Много често вербалната агресия на жертвата на физическо насилие  към насилника сама провокира късосъединителна ответна реакция на  физическа агресия. За тази невидима страна на агресията говоря. Самият аз съм бил често обект на вербална агресия на пътя. Вместо да провокирам агресора към физическо насилие му обяснявам колко неопитен шофьор съм, как се извинявам за причиненото неудобство и моля за снизходителност. Това е психологически подход, който веднага намалява степента на агресивност. Така се избягват физическите саморазправи. Много често обаче , водени от подбуди за защитаване на собственото его , жертвите на насилие провокират техните агресори до краен предел. Това е една от основните причини за физическа саморазправа. Разбира се провокацията не е повод да оправдаем насилника, но нека жертвата на физическа агресия си даде ясна сметка доколко се е опитала да тушира вербалната агресия, за да не се стигне до физическа. Нека обществото ни като цяло обяви война на агресията във всичките и форми! Аз го правя!