Блогът на д-р Герев

В Западна Европа  и Прибалтика има вече жертви на нов тип опият - слонска упойка. Като направих справка се оказа, че това е позната молекула, синтезирана 50 те години на миналия век. Казва се ксилитин  и се използва във ветеринарната медицина за упояване на  едър добитък- коне, крави дори слонове. Само този факт е достатъчен, за да стане ясно, че субстанцията има мощен потискащ ефект. Това я прави желана от дилърите, защото е евтина и ефективна. По изчисления на фирмата производител един килограм от субстанцията струва около 10 лв. Тя има адренолитично действие върху психиката и най-опасния ефект от приема е спиране на дишането и сърдечната дейност. Това я прави особено опасна за деца и юноши, които са масов потребител на подобни субстанции. Ако към слонската упойка е прибавен фентанил - синтетичен опиоид 50 пъти по мощен от хероин- ефектът със сигурност е смъртоносен. Интересен е и фактът, че няма антидот за въпросната слонска упойка. Ето защо за да спасим живота на нашите деца и сродници трябва веднага да уведомим Полицията ако попаднем на реклама на този вид дрога в мрежата. В Европа се продава се под имената СЛОНСКА УПОЙКА, ТРАНК ИЛИ ЗОМБИ ТРАНК !

През последната седмица от много медии ме питат -какво и защо се случва, та народът полудя? Нищо особено е отговорът- просто започнахте да виждате случаите. Те са ежедневие. Ето например края на миналата седмица жена с психично разстройство гонеше с нож пациенти на поликлиниката във Велико Търново. Днес още по-фрапантен случай-мъж с два големи ножа заплашва деца в Мало Конаре с убийство. Оказва се въпросният господин е отдавна известен с психичните си проблеми на местните. Въпреки множеството му изцепки едва днес е настанен за експертиза и лечение в Психиатричната болница в Пазарджик. Този казус за пореден път поставя въпросът- кое е по-важно за нашето общество, да защитава правата на хората с психични разстройства или да защитава  себе си от техните крайни изцепки. По мнение на правозащитниците от НПО трябва да се спазват правата на хората с психични разстройства. Така е от 1997 година, когато под натиска на същите тези НПО в НС промениха както Закона за здравето, така и НПК. Сега, при доказано с години тежко психично разстройство и влошаване заради спиране на поддържащото лечение сме свидетели на лудост в крайности, с риск да бъде отнет човешки живот на случайни хора. Потърпевшите естествено не са защитени от Закона като извършителите. Те са невинни жертви , които трябва да търпят изцепките на защитените от Закона хора с психични разстройства. Това поставя въпросът - кой в случая е “луд”- този който страда от психично разстройство и има обществено опасни действия или обществото ни даващо на ментално болните хора прекалено много права и никаква отговорност.