Блогът на д-р Герев

Американски научен екип доказа, че любовта може да причини душевна болка, заради въздействието на “любовния хормон” окситоцин върху човешкия организъм.Този хормон отговаря за чувството на социална привързаност, но при влюбване той усилва лошите спомени.Окситоцинът изостря чувствата за страх и тревожност, които оставят дълбоки рани в душата.”Хормонът на любовта” при определени условия може да активизира специфични участъци на мозъка, които усилват болезнените спомени.Те траят дълги години и много трудно отшумяват.Окситоцинът може да ни изведе до върхове при романтичната ни привързаност, но и до силни спадове в нашето емоционално състояние, които обикновено ни тежат на душата.Той може да отключи или да намали чувството ни за страх и тревожност, в зависимост от социалния контекст.Новите проучвания в тази насока ще ни позволят да оптимизираме леченията с окситоцин, при които да подобрим чувството за душевен комфорт, вместо да отключим негативни реакции.Нивото на хормона е строго индивидуално за всеки човек и се предава с кърмата от майката на плода.Кърменето като естествена връзка на майката с детето освен окситоцин го социализира и обвързва.Това е причината поради която некърмените деца стават асоциални като възрастни.При тях количеството на окситоцин е низко.Проучвания сочат , че психопати и престъпници също имат низки нива на хормона.Това обяснява тяхната емоционална хладина както и повишената им агресивност.”Терапията” с окситоцин би ги направила вградими в обществото.