Блогът на д-р Герев

”Да се стопиш от мъ­ка” - и това, ако не е най-нормалното нещо на света! Да, ама - не. Мнозина са късметлии­те, които, вместо да се вталят от нерви и несго­ди, се ошишкват здрава­та. Напук на депресията, безпокойствието и ду­шевните тегоби. Защото силните емоции объркват метаболизма и ядовете като нищо могат да Ви дока­рат наднормено тегло,без въобще да сте чре­воугодници. “Метаболизмът си е метаболизъм, но всичко е въпрос на психика”, тьй че зад формулата “нещас­тен и дебел” винаги се крие нещо гнило. Мно­зина опитват да овладе­ят емоциите си, като по­сягат често към хладил­ника. Яростта, тревогата, тъгата, недо­волството от самите се­бе си, страхът и дори ра­достта ни карат да тър­сим в храната емоциона­лен отдушник, какъвто тя не може да бъде.Според мен да се тъпчеш от мъ­ка е не по-малко опасно, отколкото да търсиш ре­шение на проблемите си на дъното на чашата с водка.. Затова мисля, че човек се прист­растява към храната, ка­кто към алкохола. Причината - вкусното хапване помага да се ангажираме с дьвчене и да разсеем проблемите си временно. Ве­че имаме бум на т. нар. сладкохолици.Как да се измъкнем от този омагьосания кръг? Разбира се решението не е в глада и диетите. Напротив - диетите мо­гат да провокират отри­цателни емоции и като следствие от тях отново да напълнеете. Решението е едно – тьрсете консултация при психиатьр.Напомням Ви, че всички редуциращи теглото медикаменти в началото са били синтезирани като антидепресанти, но впоследствие се разбира,че действат повече на апетита като го подтискат.