Блогът на д-р Герев

Хиперсексуалността, наричана още сексуално пристрастяване, се определя като отделяне на прекалено много време на сексуални фантазии, често съчетано с обсесивното преследване на случаен секс, порнография, компулсивно мастурбиране и деперсонализиране на половия партньор, продължаващо повече от шест месеца.Това поведение продължава, въпреки опитите за самокорекция и въздържане, негативните последствия за емоционалното и психическото здраве, битовите и житейските последствия за страдащия.Пристрастените към секса отделят много повече време на търсенето му, а не толкова на самия сексуален акт. Те са всъщност пристрастени към невромедиаторната каскада, бушуваща в главния мозък по време на интензивните сексуални фантазии и ритуали.Наличието на фетиш, например връзване или доминиране, не говори за хиперсексуалност само по себе си, дори и индивидът да изпитва срам или да крие тези елементи от сексуалния си живот. Хомосексуалните влечения, дори и нежеланите, също не са проява на хиперсексуалност. Тя по-скоро се определя от обсесивното търсене на сексуален контакт за разрешаване на емоционален проблем или дистрес, но не зависи от това с кого е този контакт. С други думи, при емоционално стабилните хора, стресът се разрешава в по-голяма степен чрез общуване и споделяне с близки или приятели, самоконтрол и понасяне на стреса, отколкото при хиперсексуалните, тъй като при тях тези способности са силно понижени.