Шизоидното личностово разстройство не е болест а дефект на характера
публикувано от: доктор Веселин Герев
Понятието личност включва устойчивите качества на индивида, проявяващи се в поведението му при различни обстоятелства. Личностовите характеристики почти не се променят в течение на живота, макар и да могат външно да се модифицират от социалната среда и житейския опит. Характерът зависи от възпитанието и житейския опит. Не е случаен произходът на думата персона.Личностните разстройства са “карикатури” на определени нормални личностни черти, изопачени до крайност. В този ред на мисли, границата между норма и патология е динамична и относителна.Те са с начало в детството или юношеството. Абнормалните черти са трайно вкоренени като патологична матрица в поведението. Ключов момент при личностовите разстройства е, че тези лица страдат от собствените си изопачени качества или карат другите да страдат.Шизоидната личност спада към странните личности. За да премине този личностов тип в личностово разстройство, трябва този начин на съществуване и възприемане на света да нанесе вреда на лицето или на други хора.Те са застрашени от това да са самотни в живота, да не изпитват необходимост и да не създават приятелства или семейство защото не изпитват необходимост от общуване или споделяне на мисли, емоции и преживявания. Техните занимания са самотни и абстрактни. Трудно създават интимни връзки и пренасят сексуалната си потребност в своя вътрешния имагинерен еротичен свят. Интроспективно насочената еротика удовлетворява сексуалните им нужди поради отпадане на необходимостта от реалния контакт.
