Блогът на д-р Герев

След редица изследвания, британски учени открили, че начинът, по който възприемаме тялото си, когато се погледнем в огледалото, е “напълно изкривен” и е често е 2/3 по-широк отколкото е в действителност. Проучването установи, че хората с нарушено възприятие са склонни да приемат крайниците си за по-къси, или части от тялото си с 2/3 по-дебели отколкото са в действителност. Такова изкривяване и грешно приемане на реалността, според учените, се дължи на факта, че различните участъци от кожата на повърхността на тялото, имат различна чувствителност.  Учените обясняват, че този модел е необходим за контролиране на движенията на тялото, и допълват, че мозъкът ни обединява фиксирани параметри на този модел с постоянно променящата се информация, идваща от мускулите и ставите на човешкото тяло. За да определят какви са тези параметри за човешката ръка, учените провели експеримент с група доброволци. Участниците в проучването трябвало да поставят лявата си ръка под параван, а с пръстите на дясната да покажат къде според тях се намират костите и ставите на пръстите им. Камера, поставена над доброволците, улавяла всяко тяхно показание, което след това се използвало от учените за сравняване с реалните размели на крайниците. Британските изследователи са установили, че всички хора, които са участвали в експеримента, са склонни да приемат своите пръсти за по-къси отколкото са в действителност. Нещо повече, колкото по-далеч от палеца е разположен пръстът, толкова по-голяма е разликата между реалния и посочения от доброволците размер. Друг експеримент показал, че повечето хората имат доста точна визуална представа за формата и параметрите на ръката си. Доброволците лесно и почти безпогрешно откривали изображението на своята ръка сред множество други изображения на крайници. Това, обаче не се отнасяло за другите части на тялото, които почти винаги били възприемани от доброволците, като значително по-дебели, отколкото са всъщност. При много от участниците разминаванията между действителния и въображаемия размер достигали до 2/3.”Получените резултати могат да бъдат полезни за изучаване и лечение на психични нарушения, като анорексия,стрес и депресия. В основата на това заболяване се крие именно изкривената представа за размерите и формите на собственото тяло. Независимо от факта, че участниците в експеримента са физически и психически здрави хора, дори при тях се откриват сериозни изменения в начина, по който възприемат собствените си тела. При някои хора, изкривеното възприятие на външният им вид може да доминира и да доведе до тежки психически и хранителни разтройства.