Хиперсексуалността е болест като психозата
публикувано от: доктор Веселин Герев
Отдавна е доказана връзката между хормоните и сексуалността на всеки отделен индивид. Но според специалистите хиперсексуалността не може да бъде обвързана в тясно взаимоотношение с изразената хормонална ескалация или друг дисбаланс. В условията на съвременния живот обаче границата между норма и болест по отношение на сексуалността е особено тънка и лесно може да се постави неправилната диагноза при някои хора. Например за младите момчета и момичета е нормално да има изразена хиперсексуалност, което въобще не означава, че в зряла възраст ще отговарят по същия начин на хормоналната си продукция в тялото. На практика хиперсексуалността се приема за болестно състояние или остра криза, едва когато започне да причинява страдания и неприятности за човек. Има случаи например, при които мъже и жени имат толкова завишено либидо и желание за секс, че това доставя определен недостатък за поддръжка на сериозни взаимоотношения с един полов партньор. Също така някои хора изпитват неудобство, заради повишения си сексуален нагон.Основните симптоми при развитие на синдром на хиперсексуалността са повишение на либидото, непрекъснато желание за секс, предприемане на рискови полови сношения, промискуитет, развитие на полово предавани болести, честа поява на депресивни кризи, манийни разтройства и остри психотични усложнения. Водещ симптом в анамнезата на този тип пациенти е, че не могат да имат сериозен полов партньор, защото рано или късно всеки губи първоначалния си сексуален интерес и не може да сподели сексуалното темпо.Повишеното либидо, или хиперсексуалността, може да се счете за болест, само когато пациентите търсят помощ за проблема си.
