Блогът на д-р Герев

Когато спим, тялото ни се отпуска, а мозъкът ни „изключва“ мускулите. Не при всеки обаче сънят е временна и необходима неподвижност. По време на проучване, фокусът на което е насочено към ходенето насън, установява вероятен генетичен компонент по отношение на състоянието.Вероятността от сомнамбулизъм сред децата зависи от навиците на съня на родителите им, твърдят изследователите. Онези деца, които имат един родител, който ходи насън, са три пъти по-склонни също да бъдат сомнамбули. За децата с двама ходещи насън родители вероятността се покачва 7 пъти, в сравнение с тези деца, чиито родители спят нормално.Сомнамбулизмът е сравнително по-често срещан сред децата, отколкото сред възрастните.Според Международната класификация на нарушенията на съня сомнамбулите са описани като „дезориентирани във времето и пространството, с бавен говор, със силно намалена мисловна дейност и притъпена реакция към въпроси и искания“. Ходещите насън страдат и от амнезия.Оказва се, че при 56,2% от децата се наблюдава безпокойство по време на сън, а случаите на сомнамбулизъм в детството са 29,1%. Любопитно е, че пикът на безпокойството по време на сън се появява на година и половина, докато при сомнамбулизма – на 10-годишна възраст.От данните се установява, че децата, които в по-късен етап от живота си са сомнамбули, е по-вероятно да са страдали от безпокойство по време на сън в ранното детство.