Потънахме в Стокхолмски синдром
публикувано от: доктор Веселин Герев
Въпреки апокалиптичните прогнози “заболеваемостта” от коронавирус върви по план.Това означава, че колкото и да се “борим ” с вируса, той все някога ще ни срещне.За да отложим тази среща във времето спазваме дистанция,изолация,карантина . Престоя ни в домашни условия обтегна нервите до краен предел.Станахме нервни,тревожни,натисна ни страх.В началото той беше да не се заразим а с днешна дата е дали ще можем да си плащаме сметките.През целия ден ни плашат по електронните медии,че ако не спазваме режим ще умрем.На фона на апокалиптичните прогнози на щаб и управници дойде и една “добра” новина от спасителя - може да се разхождате под час в парковете. Изведнъж душите ни нагнетени от страх и тревоги леко се отпуснаха и дори замечтахме за нормален живот.В тези си мечти започнахме да симпатизираме както на щаба така и на управниците, които ни “освобождават” от терора на заразата.Ето защо ситуацията прие форма на Стокхолмски синдром.За тези които не знаят ще поясня, че това е синдром, характерен за заложници, които съчувстват и симпатизират на техните похитители. Та и ние започнахме да симпатизираме на “разхлабването” на мерките за изолация подобно на похитени от заразата заложници.Истината за коронавируса е, че докато не го изкараме под някаква форма имунитет към него няма да имаме.Всичко останало е Стокхолмски синдром.
