Блогът на д-р Герев

Преди месеци всички живеехме с мисълта, че когато заразата се ограничи и ограничителните мерки се отпуснат ще заживеем с8 бързи темпове по начина,по който живеехме преди пандемията.Оказва се обаче на практика, че тези представи са имагинерни.Зависимостта е точно обратна.Все повече хора се страхуват заради самия страх.Страхът както съм писал в много мои публикации е основно чувство при човека.Той е свързан основно с инстинкта за самосъхранение и основната му функция е да предпазва.Има няколко вида страх.Когато той е от конкретна ситуация се нарича ситуативен, когато е насочен към някакъв обект е фобия а съществува и страх заради страха.Именно такъв тип “блуждаещ” страх без конкретна насоченост наблюдавам в практиката ми днес.Обикновено блуждаещият страх идва на пристъпи , няма конкретна причина,която да го предизвиква и говори само за едно- хората са на предела на психическите си възможности да се справят със ситуацията.Тормозят ги не само здравословни притеснения а също така финансови,социално-битови или като цяло житейски. Динамиката на състоянието на блуждаещия страх не се подчинява на премахване на стресовата ситуация, защото той има функцията да кумулира.Именно това натрупване е в основата на неговото засилване с течение на времето по модела на снежната топка.В нервната клетка страха задейства биохимични механизми,които за да се стопират е необходима химична намеса. В този случай рационализация на страха не помага нужни са медикаменти.