Блогът на д-р Герев

Идеята, да се затварят съмнителни за Ковид ученици в отделни училищни помещения, не е добра. В повечето случаи това е стаичката на пазача или помещение, в което ще те виждат твоите съученици. Това е чиста психотравма за детската психика, която ще се носи дълбоко в подсъзнанието за цял живот.Развива се така нареченото Пост Травматично Стресово Разстройство. ПТСР не е обикновена стресова реакция, която преминава за няколко дни. Това е психичен проблем, който остава за цял живот.Описан е за пръв път при ветераните от Виетнам. Някоркото стотин останали  живи го преживяват и до днес.Сънуват кошмари, имат пристъпи на паника дори при споменаване вербално на психотравмената ситуация. Представете си какъв ужас ще изживее едно изолиране пред погледа на всичките си съученици дете. Дори да не ни се иска, психиката ни запечатва психотравми и ги помни за цял живот.Понякога дребни или странни на пръв поглед събития могат да отключат каскада от панически реакции, които всъщност са психотравмата. Децата в ученическа възраст са емоционално много жестоки.Агресията им обикновено е насочена към съученици , които са по-спокойни или имат недъг.Неслучайно прякорите от тази възраст остават за цял живот. В този ред на мисли затварянето на ученик на показ пред съучениците му би го тласнало към сериозна психотравма, която ще остане доживот. В практиката ми съм имал случаи на ученици, които заради подигравки от съученици отиват със страх на училище. Някои си търсят причина да отсъстват, други пък са принудени да сменят училището. Затова ако искаме да предпазим ранимата детска психика от посттравматичен стрес е желателно при съмнение за Ковид - температура или кашлица-да не ги затваряме пред погледите на съучениците им  а да ги оставим извън сградата на училището и да повикаме родителите.Да не забравяме, че Посттравматичния стрес е за цял живот.