Блогът на д-р Герев

От няколко дни мрежата кипи от боксови коментари.Те са по повод срещата Пулев и Джошуа. Мненията са в двете крайности като типично по нашенски преобладава негативизма.Това е част от нашата психология.Ние обичаме победителите и мразим победените.Аз не разбирам от бокс и няма да коментирам спортната част но ще си позволя да направя коментар на психологичния проблем на българина.Тъй като по природа ние сме видиотени максималисти то трябва винаги да сме номер едно.Ако не сме първи - не трябва да участваме.Оттам идват и сериозните ни психологически проблеми.Такива са липсата на реална самооценка,еуфорията,понижената критичност.Изграждаме си някакви нереални представи за света и те протичат по модела дежа вю.Затова изливаме толкова злоба и жлъч в мрежата, защото така се изпразваме от напрежението, което трупаме от завист.Завистта прави човек арогантен,нахален и нагъл.Като израз на крайна наглост в някои от коментарите дори Пулев беше посъветван да дари премията си за някаква кауза.Това е един отчаян опит да бъде тотално омаловажен успеха на сънародника ни и  да покажем колко неглижираме последователността, труда, търпението, упоритостта.Та както бай Ганьо уби Алеко  така в днешно време той се опита да унижи Кубрат Пулев.Нищо ново-просто народопсихология.Аз лично не съм фен на бокса но мога само да кажа респект г-н Пулев и не обръщайте внимание на злите езици.Те не приемат по-успешните хора по цял свят.