Блогът на д-р Герев

В последните дни на дневен ред стои въпросът за лекарската тайна.Когато човек има медицински проблем било той телесен или психически, разчета на лекарската етика за запазване в тайна на подробности за състоянието както и за лечението му.Законът е категоричен, че както даваме информирано съгласие за преглед и лечение, така очакваме и да се спази правилото за конфиденциалност по отношение на състоянието ни.В разрез с тези принципи на правото и нормите, разписани за добра лекарска практика много колеги си позволяват публично и в медии да оповестяват състояние на техни пациенти без да са получили разрешение за това. Днес ми се набиват два случая за такава безотговорност-случая с професор Чорбанов и този с “висш” политик, настанен за лечение във ВМА.Медиите гръмнаха с такива”новини” все едно хората не се разболяват.Както казваше един мой професор рано или късно хората се срещат с медицината. Ако обаче не се спазват правилата на добра както терапевтична , така и етична практика , последствията може да са фатални.Стигмата ще се окаже проблем не са на психичните разстройства он и на физическите болести. Тя е отпечатъкът върху съзнанието, който остава за цял живот.Това е механизмът на посттравматичния стрес.Носят го до ден днешен ветераните от ВСВ и Виетнам.Това е белег , който не се лекува дори с времето.Той е в основата на ятрогенията- разболяването с думи.Затова колеги бъдете внимателни- тялото се лекува , психичните рани остават за цял живот!