Блогът на д-р Герев

Преди години коментирах факта, че фармацевтичната индустрия синтезира молекули,които не отговарят при клинични проучвания на предназначението си.Тогава на ход идва хватката- да измислим -”заболяване”, което да “напаснем” към вече готовото лекарство, тъй като в разработката му са инвестирани милиарди.Ето защо чрез инвестиция в проучвания са търсени съществуващи реални състояния, които да се включат като показания.Например антидепресант не повлиява депресията но редуцира килограмите.Така той се превръща в хапче за отслабване.По-късно манипулациите стават по-груби. Невролептично средство няма антипсихотичен ефект но повлиява “буйните” деца. Дефинират се клинични състояния като хиперактивност, дефицит на вниманието, дислексия и други в повечето случаи нормални за детската психика състояния. Става модерно например да страдаш от такава “модерна” болест и да провеждаш скъпо лечение.Когато обаче лекарството вреди повече, отколкото помага, следва друга хватка-променя се името му.На антидепресант от ново поколение преди години  името е променяно няколко пъти а вредите от него не са стигали никога до съд, тъй като са приключвали с досъдебни споразумения.След промяната на името, продукта не се свързва директно с фирмата производител и с негативите от приложението му  и по този начин продължава живота си.Сега наблюдаваме подобен феномен с една от ваксините.След много сигнали за постваксинационни реакции името на ваксината е сменено а прилагането и продължава. Както се казва - всичко ново е добре забравено старо. Само че декларацията , която подписваме като информирано съгласие за апликация, освобождава производителя от отговорност.