Блогът на д-р Герев

Това е парадоксално твърдение, но в същност е факт. Срещам  се с много клиенти, които не могат да спрат антидепресантите с години. На първо място не се чувстват добре заради самия антидепресант- получават сомато-вегетативни пристъпи, повишават килограмите с 20-30 %, задържат  много течности, не спят добре. При спиране на антидепресантите пък се получават пак парадоклано симптоми на отнемане. Те се характеризират с мощни вълни от напрежение, страх, сомато-вегетативни симптоми като силно сърцебиене, повишаване на АН, гадене и главоболие, мускулни крампи. Настроението е нестабилно, апетитът и сънят страдат. Такива химически формули са пароксетин и сертралин. Практиката показа, че спирането на тези антидепресанти е по-трудно от успокоителнете. Това е така, защото на ниво молекулярна биохимия тези химични съединения променят генетично заложени кодове в нервната клетка така я правят “зависима” към субстанциите, отнемането на които я карат да се съпротивлява. Имал съм клиенти, които по 20 години не могат да спрат пароксетин в различните му търговски варианти, защото си има технология на спиране. По-сериозен е проблемът със сертралин.Тази формула е така синтезирана, че кара неврона да става  по-апетитен към нея. Това означава, че дозата се увеличава ежемесечно до достигане на максимални нива а ефектът от лечението се губи. Това са търговски трикове, имащи за цел за ви завържат за хапчето и да не можете да се откачите от него.Така хем Ви е некомфотно, хем без хапче не може. В този смисъл приемът на антидепресанти създава сериозна зависимост от която може да се избавите с техники, отнемащи много време. Целта е да се възстановят нормалните за неврона кодове и той да започне да функционира автономно.