Блогът на д-р Герев

Принцип в моята практика е да съм нетърпим към агресията във всичките и форми. Ето защо подкрепям борбата на “колежката” от известния медицински сериал срещу насилието. То за съжаление стана ежедневие в нашия живот. Започва с вербален натиск и прераства във физическа саморазправа. Ние като общество до такава степен свикнахме с насилието, че развихме дори Стокхолмски синдром към насилниците. По един особено перверзен начин ги заобичахме и дори на моменти ги оправдаваме. От психологична гледна точка насилието обаче има две страни-едната е видима а другата -не! Обикновено жертвите на насилие показват видимата страна, невидимата спестяват. Психиката на човек е океан без дъно - в много случаи не е ясно как ще реагира на определен тип дразнене. Много често вербалната агресия на жертвата на физическо насилие  към насилника сама провокира късосъединителна ответна реакция на  физическа агресия. За тази невидима страна на агресията говоря. Самият аз съм бил често обект на вербална агресия на пътя. Вместо да провокирам агресора към физическо насилие му обяснявам колко неопитен шофьор съм, как се извинявам за причиненото неудобство и моля за снизходителност. Това е психологически подход, който веднага намалява степента на агресивност. Така се избягват физическите саморазправи. Много често обаче , водени от подбуди за защитаване на собственото его , жертвите на насилие провокират техните агресори до краен предел. Това е една от основните причини за физическа саморазправа. Разбира се провокацията не е повод да оправдаем насилника, но нека жертвата на физическа агресия си даде ясна сметка доколко се е опитала да тушира вербалната агресия, за да не се стигне до физическа. Нека обществото ни като цяло обяви война на агресията във всичките и форми! Аз го правя!