Ревностната параноя е основната причина за агресия в семейството
публикувано от: доктор Веселин Герев
Нов фрапиращ случай на ревностна параноя потресе обществеността. Жена е пребита от съпруга си с ракета за тенис заради телефонен разговор. Психопата насилник е сложил проследяващи програми на телефона на жена си с цел да я следи и да я улови в изневяра. Преди години същият рецидивист отново е извършил подобно деяние, като тогава жената е казала на лекуващите я колеги, че е паднала. Стокхолмския синдром на жертвите на физическо насилие ще коментираме сега. За тези, които не знаят , това е състояние, при което жертви на насилие психопатологично извратено започват да симпатизират на насилниците си и да оправдават агресивните им действия. Анализ на този синдром показва две основни причини за парадоксалното поведение на жертвите- от една страна страхът от физическа саморазправа от страна на насилника и от друга - срамът от това, че си бил малтретиран психологически и физически. Страхът е основния двигател на психиката. Още Фройд е казал, че човек трябва да се научи да живее със собствените си страхове. Оказва се , че по-емоционалните хора с характерови черти-зависим тип не могат да го постигнат. Те биват манипулирани от насилниците си до такава степан, че стават зависими от тях. Тази зависимост е в основата на Стокхолмския синдром на жертвите с което се оправдава агресивното поведение на насилниците. На втори план остава срамът, че си жертва на терор- психичен а в последствие и физически. Това поведение прави насилника още по-дързък в действията си , защото бива прикриван а агресията му - ненаказана. Изборът на тенис ракета в конкретния случай има и символично значение. Това означава - ще те блъскам като топка в стена! Само този факт показва перверзността на насилника, целящ да тормози физически жертвата си с цел да я осакати. Тъй като аз съм декларирал нетърпимостта ми към насилието във всичките му форми съветвам всички жертви на насилие да се жалват в прокуратурата. Всички останали действия само или бездействия само подхранват параноята на насилника и го “убеждават” в правотата на действията му. Нека като общество покажем нулева толерантност към насилието, с което сякаш свикнахме да живеем.
