Блогът на д-р Герев

Случайно попаднах на статия, която описваше как в Белгия и Холандия се дискутира темата за “асистирано умъртвяване” на неизлечимо болните от психични разстройства. Идеята на тези “развити” хумицидно общества е когато страдаш продължително от психично разстройство да ти бъде помогнато да напуснеш този свят принудително. Само като пиша това изречение и тръпки ме побиват от аналогията за “чистата” раса на един диктатор. Тази “хуманна ” тогава идея ми напомня точно на този сценарий. В статията неизвестна за мен журналистка описваше, как 28 годишна жена, страдаща от неизлечима депресия, очаква по този начин да приключи с мъките си. Най-циничният аргумент в полза на “асистираната” смърт, както я наричаха авторите на проектозакона е , че по този начин ще олекне и без това претоварената социална система на обществото. Остава цинично отворен въпросът-кой и как ще взима решение за осъществяване на този тип “убийства”. В  статията това е описано като технологична подробност на процеса. Възмутен съм до дъното на душата си и ме е срам от тези хумицидни идеи. Ако това е общността, към която напираме да се присъединим- аз приключвам с професията. Не искам да съм част от машина за убиване защото “неспасяем случай” за мен не съществува!