Блогът на д-р Герев

Ситуацията е безупречно резюмирана от датчанина Микел Борх-Якобсен, специалист по история на психиатрията, който прави документален филм, озаглавен “Болести за продан”.”Преди се създаваха лекарства, за да се лекуват болести. Сега се създават болести, за да се продават лекарствата, и тези заболявания, които не отговарят на нито едно патентовано лекарство, просто изчезват от радара”. По думите му ново заболяване се пуска както се пуска нова марка дънки.Така например през 2007 г. гигантът “Пфайзер” “създаде” фибромиалгията и лекарството Lyrica, насочено към зрели жени с доста смътни симптоми - обща отпадналост, болки в мускулите. Лекарството донесе приходи от 1,8 млрд. долара само през 2007 г., въпреки вероятната си безполезност и страничните си ефекти - безсъние и напълняване.
Друга предпочитана мишена са всички видове психически състояния
През 2009 г. изследователят от Северозападния университет в Чикаго Кристофър Лейн публикува свой труд със заглавие “Как психиатрията и фармацевтичната индустрия медикализираха нашите емоции”.
Под общия знаменател на “депресията” бяха създадени антидепресанти, лекуващи любовната мъка, скръбта, умората или търсенето на отговор за смисъла на живота. Срамежливостта, страхът от говорене пред публика, всички признаци на стеснение вече попадат в категорията “синдром на социалната тревожност” и носят милиони в сметките на създателите си. “Сезонно афективно разстройство” (лошото настроение, когато дните стават по-къси), “периодично-експлозивно разстройство” (гневът зад волана), “предменструално дисфорично разстройство” (лошо настроение преди месечния цикъл), всички те работят за фармацевтичната индустрия през 2010 г.Много медикаменти се представят като нови, но в действителност са копия на предишните, наричат ги “аз също” (me too). Защо фармацевтичните компании не продължават са произвеждат оригинала, ако той е добър? Много просто, за да избегнат “генеризирането”. Когато лекарството стане генерично, то попада в публичната сфера
и може да се произвежда от други лаборатории, които продават на 20% по-ниска цена продукт, който не им е струвал нищо. За да не попадне в публичната сфера, производителят му дава ново име, като същевременно незначително го променя, например добавя някакъв витамин, за да не е точно същото лекарство. За клинични опити е пресилено да се говори. Лабораториите не играят роля освен в случаи на тежки патологии или за сравняване на един нов продукт с друг, съществуващ отпреди, и за да се докаже някакво превъзходство. Лабораторията го сравнява с плацебо, т.е. с чаша вода.
Получаването на разрешение за пускане на пазара на “me too” е много лесно. Например лекарството Prozac, когато става генерично, е заменено от Zoloft и Deroxat, много по-скъпи, защото са “нови”. Заради скандала от началото на 60-те години с успокоителното Thalidomide, предписвано на бременни жени, се създава сегашната система на разрешителни за пускане на пазара.Реакциите, предизвикани от раждането на 12 хил. бебета с малформации, накараха лабораториите да увеличат клиничните опити преди пускането на лекарството в търговската мрежа. Но този кордон за сигурност се пропука. Самите лаборатории трябва да доказват ефективността (спрямо рисковете) на новите си лекарства и
много фирми не се колебаят да скриват негативните клинични опитиКато например “Джи Ес Кей” с нейния антидепресант Deroxat, който се оказа опасен за тийнейджърите, или “Мерк” с противовъзпалителното Vioxx, изтеглено от пазара през 2004 г., което става причина за смъртта на 30 хил. души в САЩ. След като веднъж бъде пуснат на пазара, макар и опасен, новият медикамент може да остане в обращение с години. Защото много по-лесно се получава разрешение за пускане на пазара, отколкото анулирането му. Според Микел Борх-Якобсен, който анализира маркетинговия план за антидепресанта Lexapro, оповестен от американския Сенат, производителят е инвестирал 115 млн. долара за рекламирането му, от които 36 млн. за “образователни” вечери, предлагани на лекари, и за конференции. Марсия Анджел, бивша главна редакторка на сериозното издание New England Journal of Medecine, е категорична: “Днес тази индустрия е в основната си част машина за маркетинг.
Тя цели да продава лекарства с несигурна полза, използвайки богатството и мощта си, за да влияе, упражнява принуда или заобикаля институциите, които могат да се изпречат на пътя й. И най-вече лекарите, тъй като именно те предписват лекарствата”.

Източник: БГНЕС,”Нувел обсерватор”