Има установена зависимост и към солта
публикувано от: доктор Веселин Герев
Това откритие може да обясни защо е толкова трудно да намалим солта, въпреки предупрежденията за опасността от повишаване на кръвното налягане и от сърдечни заболявания.За целите на изследването си австралийски и американски учени подложили мишки на диета с ниско съдържание на сол, а други получили по малко сол. След това дейността на мозъка на гризачите била сравнена с тази на мишки, които се хранели с нормално количество сол. Учените също така изследвали мозъка на мишки, които били лишени от сол за три дни, а след това им било позволено да пият свободно солена вода. Когато гризачите имали нужда от сол, мозъчните им клетки произвеждали протеини, които обикновено се свързват с пристрастяването към вещества като хероин, кокаин и никотин.
Проучването показало също така, че след като била приета солта, мозъкът вярвал, че е получил своята дажба преди тя да е физически усвоена. С други думи промените, предизвикани от поемането на големи количества сол изчезват много преди солта да излезе от стомаха, да влезе в кръвта и да стигне до мозъка.
Учените казват, че значението на солта за цялостното здраве означава, че влечението ни към нея формира “древен инстинкт”, дълбоко вкоренен в мозъка. Това обяснява защо смятаме солената храна за толкова вкусна.
